Започнахме нашето тайванско пътешествие от по-слабо развитото източно крайбрежие. Първата ни спирка беше най-големият град на изток – Хуалиен, с население около 100 000 души.
Пътуването ни до града беше с влак, не влак-стрела, но достатъчно бърз и удобен. Хотелът беше уютен, минималистичен и модерен, някак си ми напомни за Япония.
Хуалиен определено имаше повече атмосфера на провинциален град, отколкото на супер модерен азиатски град... както и очаквахме. Но да не забравяме, че бяхме в неразвитата част на страната.
По главната улица и в по-оживените централни части имаше много заведения и магазини, където човек можеше да намери всичко необходимо. Ресторантите варираха от малки, типични азиатски заведения за бързо хранене до по-големи, където клиентът можеше да получи отлично обслужване и храна. Изненадващо в супермаркета на различни щандове за плодове и зеленчуци имаше надписи и снимки на фермерите, показващи откъде идват продуктите.
Без китайски категорично щеше да е трудно пребиваването там. Обикновено менютата бяха само на китайски, а поръчването на такси и обяснението на адреса на английски беше невъзможно. Но ние бяхме с Yee Ling и тя не само се справяше без проблеми, но и си говореше много с местните.
Именно хората ни помогнаха да разберем повече за мястото. Те определено бяха отзивчиви и полезни, когато имахме нужда от нещо.
Научихме колко са активни в разнообразни спортове сред природата наоколо. Колоезденето беше изключително популярно, планинският туризъм също, разбира се. Но и водните спортове като сърф не оставаха по-назад. Бях изненадан, че имаха доброволчески групи, които минават по реките, за да описват състоянието и промените им след тайфуни (като след един, който бахя имали месец по-рано). Съчетаваха полезното с приятното.
Чувството ни в крайбрежния парк беше едно от най-докосващите в Хуалиен. Почти нямаше хора (беше делнична сутрин), освен някои велосипедисти, които караха по алеята. Добре поддържаната трева стигаше чак до скалите на океанския плаж с рядък пясък. Вълните се разбиваха, а цялата атмосфера беше толкова спокойна, истинска идилия!
Да не забравяме за типичния азиатски вечерен пазар. Място, където се събират хора, има разнообразна храна, множество игри, но и всякакви продукти за купуване. От някои щандове се носеше миризмата на специално приготвено тофу със сос от развалени скариди, така нареченото смрадливо тофу (stinky tofu). Беше толкова брутално, напомняше ми на разлагащ се труп. Имаше славата на много вкуно, но още не се бях осмелил да го опитам.
Бяхме изненадани колко трудно беше да се намери адаптирано мляко за деца на възраст под 1 година. Оказа се, че е държавна политика да се насърчават майките да кърмят до едногодишна възраст. Виждаше се дори на пазара, където имаше специална стая за кърмене.
От това, което видяхме, чухме и прочетохме, се убедих, че източната част на Тайван би била чудесна за по-дълго пътуване и опознаване. Планът ни обаче продължи на север към Тайпей. Градовете, активностите и природата на изток изискват много повече време, кола и не на последно място пътуване без малко дете.
Български 
English